Глупаво е да умреш заради някаква идея - готов съм да споря с всеки "нео-романтик", поет, възпитаник на "старата школа", революционист или чисто политически прокламатор. Невероятно тъпо е да умреш заради "нещо си"!!! ...без значение какво - дали това ще бъде революция, утопична идея или просто любов, дали причината ще е "пренасищане" или "недоимък" - просто е твърде безсмислено прилагането на подобна "жертва". Да ме простят всички които не мислят така, а на тези които са готови да ми дадът за пример Ботев (или като краен вариант някой "партизански деец - общественик") - веднага съм готов да ги нарека ЛИЦЕМЕРИ!!! ...Ботев ВСЕКИ ДЕН Е УМИРАЛ мислейки за родината си - но това е литературен израз показващ душевната болка на героя. Ботев НЕ се е самоубил нито "жертвал" заради "идеята" - така че той автоматично отпада (каквото и да си говорим, каквото и да си цитираме или даваме като пример от действията му - те просто са описани в "драматично-литературно-романтичен" вид, като и в това се съдържа голяма част героизмът, и гениалноста му). Всъщност аз мисля да го ползвам като пример защото той не е УМРЯЛ за Родината - Ботев е ЖИВЯЛ заради нея! Останалите шумкарско-партизански "легенди" за поемане на "вражеският огън" с голи гърди (само за да се покаже "готовноста и гордоста на героя") - са си чисто лицемерие и евтино промиване на мозък за лесно манипулиране на "масите". Това са изкуствено "романтични" легенди и жалки опити създаване на "положително-героично" мислене (а всъщност си е явна демонстрация на псевдогерои с мозъчни недостатъчности)...

Да умреш заради "любовта на живота" е също адски тъпо и в това няма нищо героично - ако наистина се търси "драма" или "жертвоготовност", тогава трябва да се живее заради тази "любов"! Другият "вариант" не е решение, ами просто позорно бягство и умишлено натоварване на тези които "уж спасяваш" от присъствието си. Ако НАИСТИНА ОБИЧАШ - тогава това с нищо и на никой няма да пречи ако продължаваш да го правиш истиснки! ...и то по-начина описан от романтиците и всички любители на "личната драма" - обичай отдалеч, и го показвай като помагаш, без да пречиш или се "навираш", и още по-малко да се изживяваш като "жертва" след като не срещаш "разбиране" (или отговор на чувствата си). 

Ако пък проблемът е обезверяването, някакъв "личен провал" или просто депресия и стрес - тогава варианта с "бягство от живота" е още по-малко приемлив... Хора - ГОВОРЕТЕ и споделяйте... повярвайте - все още има добри човеци!!! ...няма неразрешими проблеми, няма "неизбежно зло", няма "безизходица" - ВИНАГИ има изход и избор... дори и самият избор да е грешен - след него винаги има нов избор... 

Наскоро попаднах на една прекрасна мисъл която ще цитирам по памет - "наистина е прекрасно когато разбрах че мога да се влюбвам всеки ден и отново в човека който обичам" ... МНОГО Е СИЛНО!!! много е красиво и простичко за разбиране... не е трудно и за постигане - всичко което е необходимо за това е да обичаш... безрезервно... истински... без значение кой или какво, без значение дори как - просто да обичаш!!! ...останалото - само ще си дойде, и в това си струва да се вярва. Сега.

P.S. Нека да бъда разбран правилно - нямам предвид варианта в който се дарява живот... дори не включвам случай в който човек е готов да лиши самият себе си от живот заради възможноста да се спаси нечий друг - това не се счита за "убийство" или още повече "самоубийство" дори от религиите. Естествено, ако животът или възможноста на някой който обичам да живее зависи от мен - не бих дори се замислил преди да отдам и последният си дъх, капка кръв или каквото и да е друго заради това. Уточнявам го, защото подобно деяние не възприемам дори и под благородното определение "саможертва"... просто защото ако трябва да даря чисто физически своето сърце на някой - то аз не се жертвам правейки това а напротив, така ще продължа да "живея" още по-близо до този "някой"... и съвсем буквално - в него... и това вече е ЖИВА ЛЮБОВ, това е моето лично определение за чувството което изразява думата... и тя е още по-чиста и истинска от варианта който ни "предлага" Шекспир с неговите герои от Верона... и тази любов НЕ Е "утопия" - защото я има. Аз знам това.

Явор