На времето, да спря забързаният бяг

Спомена – без жал дарил го бих на бога

Дори не искам да съм вечно млад...

„Моментите” да мога да задържам само

- като мига във който просто гледаш мен...

а после как клепачите отпускаш бавно,

- и на мечти предаваш мислите ми в плен...

Дали обичала си някога ти нежно?

Това не знам – живееш ли с любов сега?

Видях и чувствам колко можеш - уж небрежно

С усмивка и сърце да вършиш чудеса

Кажи обаче - как да спра земята?

Дори да мога – само да не се върти?

Дали си струва и това ли е цената

Мигът ми да вечен, ненужни другите мечти?­

Не искам... всъщност - искам още да мечтая,

и все така, безспир - по-силно от преди

Не искам повече в небето сам да си витая

Със теб желая – искам двама да летим!!!